TOРОВЕ И ТОРЕНЕ

Торенето е едно от основните мероприятия в овощарството е един от най – сигурните начини за засилване на растежа и повишаване на добивите, затова трябва да бъде широко и системно прилаган в овощарската практика. При определяне на торовите норми е н

Торенето е едно от основните мероприятия в овощарството е един от най – сигурните начини за засилване на растежа и повишаване на добивите, затова трябва да бъде широко и системно прилаган в овощарската практика.

При определяне на торовите норми е необходимо да се вземат под внимание и способностите на самата почва да задоволи растението с хранително вещества, а също така и нуждите на овощните дървета в зависимост от силата растежа им, родовитостта, възрастта, овощния вид и сорт, както и от подложката върху която е извършено присаждането. Изобщо торовите норми се определят в зависимост от всички условия, които оказват влияние върху растежа и плодовитостта на овощните дървета. Най – често торовите норми за овощни дървета при торене с азотни торове трябва да се изчисляват на базата да се внасят годишно от 9 до 12 килограма , а понякога 15 – 18 килограма хранително вещество на декар от минералните торове. Освен торене с азотни торове на 3 – 4 години трябва да се тори с 4 – 5 тона оборски тор на декар или още по добре е да се тори на всеки две години с по 2 – 2.5 тона оборски тор на декар. Трябва да се въведат и култури за зелено торене. Където е необходимо трябва да се дават калиеви и фосфорни торове – обикновено 9 – 12 килограма хранително вещество на декар от всеки един от посочените торове. С напредване на възрастта на овощните дървета и с отслабване на растежа торовите норми се повишават. Те трябва да бъдат такива, че да осигурят добър растеж и високи добиви. При плододаващите овощни дървета обикновено определените азотни торове се дават на три пъти: ½ при ранно пролетно торене (към края на март), ¼ при късно пролетно торене (към края на май), ¼ при есенно торене (през втората половина на септември). При младите овощни дървета ранно есенно торене през септември не се прави, понеже има опасност от късен вторичен растеж. При тях определените азотни торове могат да се дават на два пъти: 2/3 към края на март и 1/3 към средата на май. При младите овощни дървета може да се прави есенно азотно торене, но по късно през есента, когато захладнее и няма опасност от късен вторичен растеж. В такъв случай при ранно пролетно торене може да се даде ½ от азотния тор, а при късно пролетно и при късно есенно по ¼. При засушливи условия нормите на торене с минерални торове са по – ниски, а при напояване и осигурен добър воден режим – по – високи. Торовите норми при костилковите овощни видове, от които има и най – често повече дървета на единица площ, могат да бъдат с около 20 % по – високи. Особено чувствително трябва да бъде увеличена нормата на азотните торове при поддържаните в чим напоявани овощни градини. Те трябва да получат по около 15 килограма азот на декар ежегодно, което се равнява на 42 килограма амониев нитрат или около 75 килограма амониев сулфат, или около 95 килограма калциева (варовита) селитра. Изобщо торовата норма трябва да бъде такава, че съвместно с съответните останали условия да осигури желаното засилване на растежа и плододаването.